Сподели

Николай Жеков публикува това на 21/11/2014 в категория Настолни

Двойно Ревю: Ultimate Werewolf VS One Night Ultimate Werewolf

Werewolf

Днес ще ви представя две игри, имената на които станаха особено популярно през последните няколко години. Може би всеки от вас, който малко или много се е занимавал с настолни игри, знае за Werewolf – парти играта-чудо, в която могат да вземат участие огромно количество хора и ви разделя на „добри“ селяни, които се опитват да прочистят общността си от проникналите в нея „лоши“ върколаци. Всъщност идеята за подобна социална игра е от края на миналия век, първоначално подвизаваща се под името и темата “Mafia”.

През 1997-ма играта получава новата тематика в лицето на „върколаците“, която е особено подходяща, защото обяснява нощната активност на единия от отборите. Различни варианти и роли са добавяни през годините, докато дизайнерът Тед Алспач решава да събере голяма част от тях в своя Ultimate Werewolf от 2008-ма. Тя е много успешна и бързо става любима на феновете, най-вече по организирани събития и изложения, защото в нея могат да вземат участие големи групи от играчи. Благодарение на приятелите ни от Pikko Games, ние имахме възможността да изпробваме Ultimate Werewolf, заедно с най-новия член на семейството на въколаците – One Night Ultimate Werewolf, който внася доста новости в превърналата се в класика игра. Както ще видите в следващите редове, двете са доста различни, макар и да са в сходен жанр и да споделят една тематика.

werewolf

Отляво – класическия Werewolf, в дясно – съвсем новия One Night UW

Бележка: Поради сходството на заглавията, ще наричам класическия вариант на играта само Werewolf, а новия – One Night UW.

Двете игри имат големи прилики в геймплея – и двете са социални и със скрити самоличности, в които всеки получава роля. Играчите са разделени на отбори – селяни и върколаци, като някои от самоличностите са с умения, а дори има и такива, които не са част от горните отбори и имат собствена цел. Целта на селяните е да изгонят всички върколаци чрез линчуване през деня.

В Werewolf играта протича в рундове в зависимост от броя на играчите и в нощната фаза върколаците се събуждат за хранене, като менюто включва „заспалите“ селяни. В One Night UW пък играта протича само в един рунд, като започва от нощната фаза, в която върколаците се разпознават, а тези членове на селото, които имат специални роли, може да се събудят, за да ги изпълнят. Тъй като има само един рунд, новото заглавие изисква от играчите да изгонят поне един върколак през деня, за да спечелят.

Това е и най съществената разлика между двете игри – Werewolf се играе доста по-продължително и в процеса на игра част от участниците биват елиминирани, докато в One Night UW има само една нощ и действията на играчите от отбора на селяните имат доста по-голямо значение.

В класическия Werewolf винаги един от участниците трябва да поеме ролята на модератор – той няма да играе и ще следи и записва действията на останалите, като има и нелеката задача да наблюдава играчите да спазват правилата, като ги инструктира какво да правят в определени моменти. Действието започва след раздаването на ролите на всички играчи, които са предварително определени и балансирани в зависимост от големината на групата. Всеки има право да види само собствената си карта, но в процеса на играта може (а и се налага) да лъже за самоличността си.

По време на нощната фаза в Werewolf всички играчи трябва да заспят (да стоят със затворени очи), а модераторът инструктира върколаците и другите роли, които се събуждат да си отворят очите в определен ред. Върколаците заедно трябва да решат кого да изядат, без обаче да вдигат шум, за да не се издадат, след което модератора записва избора им и продължава към останалите роли. След като всички нощни роли са свършили действията си, идва време за деня, когато изяденият играч разбира, че е станал среднощна закуска и бива елиминиран. Най-голямото предизвикателство за преживелите членове на селото обаче, е чрез гласуване да решат кой да линчуват с надеждата, че е върколак.

Както виждате, основни в Werewolf са социалните умения на играчите – ще трябва да лъжете и блъфирате, но и да преценявате останалите играчи, защото само така ще можете да разкриете към кой отбор принадлежат. Е, разбира се, на помощ ще дойдат и ролите, които в Werewolf са над тридесет. Освен обикновените селяни и върколаци, ще можете да включите част от уникалните персонажи, които ще намерите в кутията на играта.

Повечето от тях са част от екипа на селяните или върколаците, въпреки че имат различни умения. Някои от тях, като гадателят например (който може да „провери“ дали някои е върколак), са основни за разкриването на самоличностите на върколаците, докато други играят по-малка, но интересна роля. В Werewolf никога не знаете дали няма да бъдете селският идиот или пияницата, които не могат да окажат голямо влияние върху играта, но пък са забавни, или пък ще ви се падне бодигардът или магьосникът, от които до някъде зависи изхода ѝ.

Класическият Werewolf е страхотна парти игра, чието най-голямо предимство е броят на играчите, които могат да участват. Силата ѝ, разбира се, е в разнообразието на ролите и различните комбинации, които можете да сътворите при организирането ѝ. Въпреки елиминацията на играчите, тя е доста забавна, особено с по-големи групи. Все пак обаче нуждата от добър модератор се забелязва, особено в първите игри, когато участниците не са се запознали добре с играта.

Причината, поради която Werewolf e толкова популярна, може би, се дължи на факта, че тя създава една страхотна атмосфера. Играта не може да се похвали с гениални механики или сложни геймплей идеи, а по-скоро се фокусира върху социалния елемент, което обаче ѝ дава огромна свобода и я поставя изцяло в ръцете на играчите. Тъй като в началото няма да разполагате с никаква информация, може да ви се стори, че изходът от нея е чист късмет, но скоро ще разберете, че просто трябва да се вгледате в останалите по-внимателно. По-големите групи пък наистина успяват да създадат впечатлението за подивяла тълпа от селяни, които гонят вещици (в случая – върколаци).

Prev1 от 2Next
Тази публикация е разделена на страници

Какво мислиш?

comments powered by Disqus