Сподели

Филип Търпов публикува това на 02/04/2015 в категория Ревюта

Ревю: Bloodborne – кървав диамант

From Software завинаги доказаха, че са едни от най-големите разработчици на игри в света и ето защо:

Bloodborne

From Software най-после стъпиха на върха и размахаха пръст на западните разработчици с Bloodborne, за да покажат как се прави RPG, без традиционно фентъзи или сай-фай.

Естествено, Bloodborne има редица други качества, които я издигат над плявата, която е замъглила гейм-кошницата на последните няколко месеца. Но с нея From Software станаха едни от големите, с които другите студиа трябва да се съобразяват (пример за взимане на идеи от тях е Lords of the Fallen, който се опита да копира механиките на Dark Souls серията и се претърколи в калта от скука).

Bloodborne е една от най-зловещо-изглеждащите игри, които съм играл. Което е плюс!

Японското студио от доста време назад интегрира геймплей формула, която става известна комерсиално с Dark Souls, а именно – мрачни локации, населени предимно със създания, които ви искат смъртта, и приключение, в което почти липсва музикален съпровод или дълги диалози. Още духовният предшественик на бъдещите Souls игри – Shadow Tower за PlayStation 1, използва само звука от стъпките ви, за да ви покаже самотата на героя.

Bloodborne-featured

Но колкото и да усещате позната Bloodborne, след първия час с нея ще разберете, че са запазени само най-дебелите корени на Dark Souls поредицата. Това е трудна игра, непременно ще умирате, много и с причина. Bloodborne е честна, брутална и агресивна, плашеща и зловеща. Може би, една от най-дискретните хорър-игри в последно време.

Да, непознатото, мистичното и неразгаданото присъства в атмосферата на Yharnam – новата локация, чиито тайни трябва да разкриете в следващите 40-60 часа, ако започнете пътя си на Ловец (Hunter). И макар да бях подготвен за готическата визия на града, все още съм шокиран от детайла на локациите.

Ако харесвате Cthulhu-вдъхновена обстановка, деформирани създания и необясними послания, сте попаднали на правилната игра. Bloodborne прелива от съдържание – започвайки от назъбените орнаменти, извитите железа, високи катедрални върхове, просторни мостове (за които първоначално няма видима причина да са широки и дълги в човешки град), та стигайки до огромното разнообразие от врагове и въображението, което са вложили японците в отвратителния им външен вид.

Естествено, че е яко! From Software са адресирали един от главните проблеми на Dark Souls 2 – повтаряемите като дизайн противници и босове. Yharnam е сборище на едни от най-гадните уродливи врагове, които съм виждал в игра, а щом един върколак в гробище ме накара да се панирам, да си забравя контролите и ме преби, докато той беше готов да се спомине, значи внушението е брутално. За тези артисти трябва да има допълнителни награди по гейм-ивентите.

Bloodborne

Историята и тук ще си я разкривате посредством описанията на предметите – един от елементите, заради които Dark Souls направи тиха революция в разказването на сюжет. Игрите на From Software все още са единствените, поне на мен познати, заглавия, които не използват стандартните кът-сцени или симулация на такива тип “Half-Life”, за да ви кажат за какво иде реч. Ествествено, не липсват и синематици или диалози с други персонажи, но те далеч не са застъпени.

Най-голямата изненада в Bloodborne е, че ще трябва да научите почти всичко отначало, но не се бойте от това

Събуждате се в една клиника в един град, който е обладан от зараза, и прогресирате напред, смазвайки зли чудовища. Механиките са ясни, мотивацията не ви е задвижена главно от историята, защото тепърва ще я разкривате, а дизайнът на създанията не може да ви подведе – тези неща са излезли от Ада и вие трябва да им осигурите пътя обратно. С нещо остро, за предпочитане.

Най-новото, което ще откриете в Bloodborne, е че ще трябва да учите всичко отначало. Да, камерата е застопорена в центъра зад героя, няма музика, освен при босовете, враговете бият лошо и взимат немалко кръв, а търпението е от значение в битките. Механично обаче, играта е съвсем различна бира от Dark Souls 1 и 2.

Bloodborne

Като за начало, вашият герой вече няма ограничение от предметите, които носи, и това значи, че може да си подскача еднакво пъргаво както с пистолет и бастун, така и с огромен каменен чук и пушка. Което е страхотно! Свободата, която моменталният стрейф и търкалянето носят, прави Souls игрите да изглеждат като мудни тролове. Кефът е огромен, гарантирам ви.

Вече не ставате грозен undead, след като ви свият дрехите и ви приготвят за церемониално погребение с брадва в главата. Смъртта просто означава съживяване на чекпойнта без набраните досега души (тук наречени blood echoes). Тоест героят ви остава същия на външен вид, както сте си го приготвили в началото. Викторианските ви стилни одежди пък добавят още една червена точка в елегантния външен вид и направо е мед за сърцето да си гледате бойния ви Ловец.

Пътешествието ви ще бъде много тежко, ако не рискувате в битките

Изобщо From Software са се погрижили този път да не изглеждате толкова безсилен пред заплахите. Вие сте този, който търси плячката. Усещането на безнадеждност все още присъства, но брутално изглеждащите оръжия и зловещия ви образ на badass ще ви карат да се чувствате наравно могъщ с чудовищата.

Prev1 от 2Next
Тази публикация е разделена на страници

Какво мислиш?

comments powered by Disqus