Сподели

Калоян Георгиев публикува това на 20/02/2014 в категория Видео

Видео Ревю: Broken Age – Приказка за порастване

Broken Age

16 години

От точно толкова време гениалният Tim Schafer не беше изкарвал адвенчър, но новото му отроче си заслужаваше чакането.

Broken Age е разработка на студио Double Fine Productions и започва като Kickstarter проект с целева сума от 400 000 долара. В крайна сметка фенове на предишните игри на Schafer (“Day of the Tentacle”, “The Secret of Monkey Island”, Grim Fandango”), както и други доброжелатели, събират три и половина милиона долара, правейки играта най-скъпия crowd-funded проект към този момент. Нека повторим на глас – цел: 400 хиляди, резултат: 3 и половина милиона. Грабнах ли ви интереса? Да? Тогава нека да продължим. С тази “сумичка” Double Fine правят пойнт-енд-клик адвенчър с класическа механика, увлекателна история и визия за уникална атмосфера. Създават компютърна книга-игра.

Broken Age разказва две истории успоредно – едната на Vella Tartine – млада жена от китно селце, която някак не разбира и не харесва статуса си на жертвен агнец, чиято единствена  цел е да нахрани огромния многоок Mog Chotra, за да даде още една година спокойствие на родното си място. Другата сюжетна нишка е на Shay Volta – юноша, космонавт, вероятно единственият жив човек в цялата вселена, който е твърде пораснал за импровизирания затвор, в който го държи прекалено загриженият бордови компютър. Два свята, различни във всяко едно отношение, двама герои на светлинни години един от друг, но с една концепция – бунтът срещу статуквото.

Всеки от героите има различен път в различен свят. Този на Vella е отворен, пъстър, пълен с живот. Свят с богата история, с географска разпределеност, със социална инфраструктура, свят с личности. Тя си има семейство, има си хобита, занимания, дори любимо кътче, където да остане сама. Мястото, което обитава е приятно, необременено и леко, но това е само на повърхността. Защото под нея дебне Mog Chotra – многооко същество, което от години тероризира селата във велиния свят. Светът пък е решил проблема кардинално с годишния Момински пир – събитие, на което всяко село принася в жертва няколко от своите най-красиви моми. Те живеят за този миг и приемат с чувство за дълг факта, че ще бъдат изядени от чудовище.

Shay от своя страна, пребивава в тъмния, хладен космически кораб Bassa Nostra – шарен, обсипан с детски играчки и весели рисунки, който създава усещане за самота, въпреки малките странни човеченца, които живеят и работят там някъде в периферията на погледа ти. Чувството за обреченост е подсилено от компютърa, управляващ кораба, който се е взел твърде насериозно и контролира Shay  по един обсебващо майчински начин, когато той си позволи да напусне леглото си посред нощ или да полети из космоса за малко. Животът на г-н Volta е меко казано праволинеен – ставане сутрин, баня, зъби, закуска, поредица от еднакви фалшиви мисии за спасението на пленените му “приятели”, обяд, мисии, вечеря, сън. И отново. Изкуствено чувство за свобода, поднесено с лъжица роботизиран майчински глас.

Играта е като книжка с картинки

Вие поемате ролята на двамата герои едновременно, като имате опция да ги сменяте в реално време с натискането на бутон. Пример: играете си с Shay, но забивате на някоя загадка, отваряте менюто, кликвате в долен десен ъгъл и вече сте в света на Vella. След 10 минути се сещате как да решите загадката на Shay – меню, клик и пак сте в космическия кораб. След 15 минути ви писва да управлявате хилавия космонавт и превключвате към Vella и нейното съвсем различно приключение. После пак Shay, след това пак Vella и т.н. Прийом, който ви дава време за мозъчен релакс. Двете истории не са свързани помежду си, така че ако сте последователен, можете да изиграете първо едната, след това другата съвсем спокойно, без страх от пропуски във фабулата. Дотук с историята, тъй като не искам да я разкривам повече.

Графиката на Broken Age е меко казано изумителна, но не по конвенционалния фотореалистичен начин. Точно обратното, всичко е абсолютна карикатура, изглежда нарисувано с водни боички и прави играта не толкова игра, колкото детска книжка. Всъщност цялата атмосфера на играта е като от лист хартия. Просто нямам друг начин да я обясня. Бас държа, че и с вас ще е така – след като я изиграете, ще се чувствате по този начин, все едно сте прочели хубава книга.

Broken Age

Fun size! Хихихи! Е как пък не е смешно!

Prev1 от 2Next
Тази публикация е разделена на страници

Какво мислиш?

comments powered by Disqus