Сподели

Иван Вулпе публикува това на 02/02/2015 в категория Ревюта

Ревю: Resident Evil Remastered – как изглежда бащата на игрите със зомбита?

Resident Evil Remastered

Сигурно всички от нас имаме интересни, трогателни истории за това, как за първи път сме хванали клавиатура и не сме се отлепяли от екрана, запленени от някаква ръбеста занимавка. Е, за мен, това е първата си игра, която получих за 12-тия си рожден ден – Resident Evil. Трябваше да я крия по чекмеджетата, защото хората от Славейков се бяха постарали да принтират на CD-то за какво става дума.

Нощ след нощ се мъчех в клаустрофобичните коридори, борих се с камерата, която ме забиваше точно при зомбитата и (както се оказа по-късно) съм можел да си спестя повечето главоблъсканици като завия към втората врата вляво. Така и не я завърших.

Защо има значение това?

Защото Resident Evil HD успява да пресъздаде абсолютно същото усещане на модерното ви PC. Може би, защото като съдържание се придържа към римейка за Gamecube от 2002 – играта въобще не е сметнала да преработи камерата, главната механика си или допълнително да ви ориентира какво да правите спрямо оригинала от 1996. Грижливо е преработена една от survival класиките с целия ѝ чар, без да се променя главната ѝ концепция. И точно затова е толкова добра.

Resident Evil Remastered

Отново може да изберем Крис или Джил с различните им начини на игра и поддържащи персонажи. Камерите са статични, нивата изглеждат по същия начин с много редки допълнения, като например гробището на имението. Много от звуците и кътсцените са същите и след време ще останете очаровани от това, което е запазено, и приятно изненадани, когато разработчиците променят някои нещо съвсем малко спрямо оригинала, само за да се подиграят с очакванията ви.

Това, което веднага ще ви направи впечатление, е че героят ви вече не само ходи точно там, където поискате, но и може да тича, което беше направо мечта, докато играех оригинала. Смяната на камерата ще ви прецаква контролите и то често, но няма какво да се направи, освен да се отнесете се с нея като със стар приятел и се примирите.

Resident Evil Remastered не променя концепцията си и затова е толкова добра

Инвентарът и стрелбата работят по същия начин и, в зависимост от героя и трудността, ще ви се налага по-честичко да сменяте предмети и да притичвате през коридори и етажи от живите мъртви, отколкото да въздавате справедливост в права линия. Ако не искате да се напрягате, по-добре систематично изгаряйте всичко, по което може да си позволите да хабите амуниции, защото повалените зомбита след време се вдигат и стават бързи колкото вас. Никога не знаете кога ще ви се наложи да притичате през тесния коридор отново.

Resident Evil Remastered

Resident Evil Remastered

Тук на помощ ще ви дойдат новите дефанзивни предмети, различни за двата главни героя. Така може да забиете нож или направо да взривите главата на мъртвец, който вече ви е хванал, и това ще ви даде някакъв допълнителен шанс за избягате.

Имайте предвид, че предметите нито са много, нито гарантирано ще ви избавят, така че опасността остава все така осезаема. Първият път, в който глупаво чаках зомбито с ножа в окото да падне послушно на земята, беше и първия, в който се наложи да зареждам сейв.

Естествено има и място, в което може да запзите прогреса си, но и това не е пълно спасение, защото тези места първо трябва да се открият (а не са и равномерно разположени). Освен това, изразходват предмети, които намирате из нивото.

Съвсем реален е моментът, в който може да се подредите по начин, по който не може да продължите. Не знаете какво е survival horror, преди да усетите какво е да сте по средата на имението с вече “наточени” зомбита и един останал сейв.

Resident Evil Remastered

Resident Evil Remastered

Това, което мен ме очарова са новите загадки, които ми се стори, че добавят нова мистика в историята. Например трябва да довършим сонатата и намираме по пътя детайли за охраната и учените в имението. Това влива допълнително атмосфера в заглавие, в което реалните персонажи са малко и диалозите са рядкост.

Според мен, преди играта твърде много разчиташе на изолацията и постоянната опасност и не ги обединяваше в градяща се история. Това се усещаше, особено когато очакваше от играчите да събират “n” на брой ключове, маски и всякакви предмети с неизвестна значимост в по начало ограничения им инвентар.

Не знаете какво е survival horror, преди да останете с един сейв.

И на последно място, но не по важност, разликите в графиката естествено са огромни. Моделите, сенките, полу-осветените прашинки, дори кътсцените с отварящите врати са изпипани до най-малкия детайл. Имението изглежда прекрасно – костница, богат неокласицизъм, изоставена лаборатория, криволичещи коридори с злокобно осветени стъклописи, всяка стая има идентичност и ще съблазнява да я позяпате, преди да са ви подгонили.

Зомбитата изглеждат прилично и може да подразнят хората, които вече са се нагледали на традиционните типове живи мъртъвци и предпочитат доста по-екзотични твари, но все пак, не това е в сърцевината на играта.

Resident Evil Remastered

Resident Evil Remastered няма да ви стресне с кървища и гротескни чудовища, а ще ви заключи в една къща с почти безсмъртни създания, за които е достатъчно да знаете, че са наоколо, че ги има във всяка стая и да пресмятате наум колко патрона ще ви струва всяко преминаване.

И когато се наложи да прекосите някой коридор за трети път, а от прозорците изпълзяват още, за миг ще усетите отчайващо нужния компонент, който трябва да го има, за да работи такава игра – чувството на безсилие.

Ако някога сте искали да опитате зомби класиката от зората на хорър жанра, няма по-добър момент от сега.

Resident Evil Remastered

Какво мислиш?

comments powered by Disqus