Сподели

Николай Жеков публикува това на 28/11/2013 в категория Настолни

Ревю: Dixit – произведение на изкуството и настолна игра в едно

Dixit може би е най-емблематичният пример от жанра на парти игрите. Шансът да сте я виждали по книжарниците не е малък – тя несъмнено е популярна, и има защо. Играта определено заслужава известността си, а наред с нея и наградите, най-значимата от които е Spiel des Jahres за 2010-та. Но това, което е далеч по-впечатляващо от всяка награда, е уникалността ѝ– тя се определя като парти игра само заради лекия геймплей и социалния елемент. Под всичко това обаче, нейната цел е да ви накара да използвате креативността и въображението си.

dixit official

Ако в този момент си мислите, че това е една от игрите, в които ще правите нещо странно и детинско, ще се изненадате приятно – макар и да прилича на игра за деца, точно тази няма възрастови граници, защото основният й елемент е…

Вашето въображение!

В Dixit ще се наложи да използвате доста от него. Идеята е проста – трима до шестима играчи получават по шест карти, от тесте с общо 84. На тях има изобразени различни абстрактни илюстрации, които будят у играчите всякакви асоциации, а именно това е целта на играта – да правите асоциации с картите и да накарате останалите да ги познават.

След като всички получат по шест карти, трябва да се определи „разказвачът“ – този, който първи измисли асоциация или „указание“ (clue), което да съответства (според него) на илюстрацията на картата, поема тази роля. Няма ограничение във вида и дължината на самото указание – по принцип е даден пример с изречение от филм или книга, но можете да изпеете песен или дори да изиграете асоциацията си – как ще я формулирате си е ваша лична преценка. Тук, разбира се, се получават много интересни ситуации – например, аз съм бил свидетел на тананикане.

Самата карта се поставя в средата на масата, с лице надолу, без никой да я вижда. След като всеки от останалите е разбрал „уликата“ на разказвача, той трябва да погледне в ръката си и да определи коя от картите там най-добре пасва на дадената асоциация. Подобно на картата на разказвача, избраните от останалите играчи карти се поставят с лице надолу върху неговата, след което се разбъркват и се обръщат, така че всички да могат да ги видят. За по-лесно можете да ги подредите в редица, защото всяка от тях ще трябва да има номер от едно до шест (ако играете с шестима, разбира се).

dixit in action

Следва всеки играч хубаво да разгледа илюстрацията на всяка една от картите, защото ще трябва да познаете тази, за която разказвачът е дал своята асоциация. Това става чрез жетони (с различен цвят за всеки играч), които са номерирани от едно до шест. След като направите своя избор, поставяте жетона със съответния номер на масата, с лице надолу. Когато всички са направили своя избор, жетоните се обръщат и поставят върху съответните карти.

dixit in action 2

На пръв поглед изглежда странно, но има една подробност – разказвачът цели да направи асоциация, която ще се познае само от част от играчите. Ако избере подсказване, което никой не разбере, всички, освен самия разказвач, ще получат по две точки. Същото е и когато той направи прекалено лесна асоциация и всички познаят картата му, той отново няма да получи нищо, а всички останали – по две точки. По този начин играта става малко по-сложна и дори можете да приложите някаква стратегия, но в повечето случаи няма да ви интересува кой побеждава, стига да се забавлявате.

Prev1 от 3Next
Тази публикация е разделена на страници

Какво мислиш?

comments powered by Disqus