Game Ninja или как се разочаровах от българските гейм-събития

Ще започна с информацията, която PC World Bulgaria ни предоставиха след събитието

Със славата на най-коравите гейм нинджи тази година се окичиха отборите Nicole’s Kindergarten (Dota 2), Gplay (CS:GO) и WinX2 (LoL).

Зрелищни забавления, епични виртуални битки и страхотно настроение за многобройната публика – така беше ознаменуван повече от достойния финал на турнирите по Dota 2, League of Legends и Counter Strike: Global Offensive от програмата на Game Ninja 2015, чиято кулминация се състоя в Зала 3 на НДК – събитие, което със сигурност ще отеква дълго сред геймърската общност и любителите на електронните спортове у нас.

А след като димът от сраженията се разнесе, идва време и да обявим най-добрите гейм нинджи тази година.

Финалите на тазгодишната турнирна инициатива бяха открити с Dota 2 сблъсъка между двата най-успешни в едномесечните онлайн квалификации екипи – Nicole’s Kindergarten и Total Aggression. След равностойно съперничество тук победата спечели отборът Nicole’s Kindergarten, който взе две последователни игри.

Доста по-трудна беше победата на Gplay в дисциплината Counter Strike: Global Offensive, който срещна повече от достоен противник в лицето на HeadshotBG. В крайна сметка Gplay успяха да се наложат.

Не бяха от леките и битките в League of Legends, където славата спечели WinX2, преодолявайки съпротивата на Biskvitki Zakuska в две игри.

И така, нека да поздравим победителите, които освен осигурените от спонсорите на Game Ninja скъпи предметни награди, получиха и уникални, изработени специално за тях статуетки, достойни да красят шампионските кътчета на славата.  Разбира се, поздравления заслужават и техните достойни подгласници, които също вече се радват на страхотни награди, осигурени от партньорите на  Game Ninja 2015.

С чудесни подаръци от шоуто в Зала 3 на НДК си тръгнаха и много зрители. Отлично настроение и много емоции обаче имаше за всички. Защото в края на краищата, в Game Ninja губещи няма.

И сега идва личното ми мнение, защото:

Всъщност губещи има и скалата не се измерва с един, двама, пет, десет човека, които са си тръгнали не особено удовлетворени от събитието. Аз влязох без билет като член на гейм-медия, така че реално не ми беше щипнато нищо от портфейла. Тръгнах си след един час. Нямаше как да издържа повече.

Признавам, че не съм особено навътре в е-спорта, на базови познания съм. Не знам също така как се правят събития от тази скала, нямам и претенциите да разбирам.

Проблемът е, че Game Ninja по никакъв начин не се опита в този кратък диапазон, в който се случиха немалко неща на сцената, да ме плени, да ме “купи”, да ме накара да ми е интересно. Това беше събитие само и единствено за е-спорт играчи и никой друг.

Такъв тип явление, вместо да се опита да обедини и без това разкъсаното гейм-общество, говореше за себе си и това, което става в сферата на няколко популярни competitive игри. И за да не съм грандоман, нямах претенции да има за всеки тип геймър по нещо. Нямаше нужда от мобилни игри, narrative-driven игри, FPS-и и прочие.

Трябва да има въвличане за обикновения потребител, за другите геймъри. Да ми покаже това събитие защо е “яко” да пробвам е-спорт, competitive заглавия. Просто се чудя защо всичко беше толкова хардкор и тясно ориентирано при наличието на големи организатори, партньори и пространство.

Плюсовете

– Огромна сцена с големи екрани, на които се виждаше какво се случваше и при пусната изкуствена светлина.

– Бяха доведени големи спонсори като Intel, Bloody, Benq, Asrock, AMD, Cooler Master, Sapphire, Silicon Power, Thermaltake и още много! Евала, и големите фирми трябва да се усетят, че в България има гейм-общество.

– Билетът за вход беше на разумна цена – 5 лв.

– Голям награден фонд – 20 000 лв.

Минусите:

– Огромна сцена, където няколко косплей участника със смехотворни костюми на фона на това, което съм виждал на събития като On! Fest и Aniventure, бяха награждавани.

– Една от наградите взе второто най-разголено момиче с черни прилепнали дрехи и заешки уши, ’nuff said.

– Водещият Александър “ZinG” Ананиев крещеше за щяло и нещяло на микрофона, което може да е приемливо в кръчмите или огромни концерти с хиляди хора публика, но не и в зала на гейм-събитие, където не се случва нищо динамично. Повтарям – няма динамика, има безцелни крясъци.

– Стриймът, пардон, записът на стрийм на г-н NoThx беше с толкова беден книжовен речник, сякаш не беше предназначен за невръстната аудитория, а за откровено неинтелигентни хора. Повтарящ се рефрен беше – “К’во е тва, уе?”. Обидно е някакси.

– Лелките на касата за закупуване на билети грам си нямаха понятие какво се случва около тях (или поне с такива погледи ме оставиха).

– На будките на хардуерните партньори на събитието нямаше почти нищо като техника с изключение на тези на Gplay и Gaming Gear. Слава богу, че открих приятел, който да ме насочи, че на единия щанд продават маус падове. Купих си, харесва ми доста. Останалите будки бяха по-бедни и набързо скалъпени от китайска играчка в Кроки.

Последното по-скоро е съвет – ако искаме сериозна е-спорт сцена, никога няма да се наложим с имена на отборите като Biskvitki Zakuska. Просто показва несериозно отношение.