Сподели

Николай Жеков публикува това на 01/09/2015 в категория Настолни

Ревю: Tash-Kalar: Arena of Legends – бог ли е Влада Хватил?

Tash-Kalar

Всеки голям или малък играч на настолни игри рано или късно започва да мисли за собствен дизайн. Понякога това е заради досадни правила и лимитации в заглавия, които играем или поради интересни теми, които считаме, че не получават заслуженото от тях внимание. Каквато и да е причината да мислим за дизайн, това често ни кара да подражаваме на великите дизайнери на модерни настолни игри.

„Когато порасна, искам да стана като Влада!“

Един от тях е Влада Хватил. Когато говорим за него, се сещаме за заглавия като Galaxy Trucker, Mage Knight и най-скоршния си хит – Codenames. Всяка от тези игри е толкова добра, успешна и полулярна не само защото Влада е страхотен дизайнер – очевидната му “тайна” е в разнообразието.

Всеки, който е играл поне няколко настолни игри ще ви каже, че те следват (засега) тенденцията да бъдат разнообразни. Въпреки това през последните десет години Златния век на настолните игри, тези заглавия малко или много влизат в някакви жанрови рамки и започват да се повтарят, особено ако са дело на един и същ дизайнер. Не и Влада. Влада не се повтаря.

Гореизброените игри може да са перлата в короната на един от най-добрите дизайнери на нашето време, но зад техния блясък се крие моето любимо заглавие на чешкия гений. Днес ще ви разкажа за Tash-Kalar: Arena of Legends, която се разпространява от Czech Games Editionможе би най-подценената игра на Влада Хватил.

Tash-Kalar

Не знам със сигурност дали господин Хватил е играл Magic: The Gathering, но първата ми асоциация на Tash-Kalar е точно с популярната настолна игра с карти. Това е така, защото последната ви поставя в ролята на магьосници, дуелиращи се на легендарната арена, носеща името на играта. И въпреки че очевидните прилики между двете заглавия свършват тук, като бивш Magic играч бях изненадан от сходното чувство, което носят те.

Макар да можете да играете Tash-Kalar по няколко начина, наречени форми (за тях след малко), „основната“ игра е за двама и представлява дуел, в който участниците използват тематични тестета с карти. С помощта на създанията в тях двамата магове трябва да спечелят сърцата на тълпата чрез контрол над територията на арената, съревновавайки се при изпълнението на различни задачи.

Още от първите редове в книжката с правилата се забелязва интересен подход. Тя ви изяснява основните понятия в Tash-Kalar и ви превежда през няколко примерни хода чрез двустранична обиколка на правилата, която е сервирана заедно с малки парчета информация за света на играта.

Tash-Kalar

Пълните правила се събират на две странички (в дясно).

Нито тематичната история в книжката, нито страхотните илюстрации по картите на Tash-Kalar обаче не могат да прикрият факта, че тя е абстрактна. Това е очевидно от игралното табло – разграфената на квадрати арена и жетоните, които ползвате за бойни единици може да не приличат много на шахматни фигури, но при четенето на правилата е лесно да направите тази асоциация.

Основната механика на играта – контролът на територия, на пръв поглед изглежда доста обикновено. Играчите се редуват да поставят жетони по таблото, с което целят създаване на различни форми от тях. Посредством картите в ръката си пък, те могат да призоват могъщи създания, стига да са успели да подготвят съответната комбинация от жетони.

И точно защото изглежда като нещо, излязло от древна абстрактна игра, съставянето на форми в Tash-Kalar е съвсем очаквано стратегическо. Двете действия на ход ви дават възможност за някакъв контрол над ситуациите, но не си мислете, че ще успеете да реализирате епични ходове само с тях – за да сте наистина добри в Tash-Kalar се изисква много планиране.

Tash-Kalar

В началото няма да имате идея какво се случва, но пък играта е красива!

И тук се крие най-интересното в играта – конфронтацията. При всичкото мислене с няколко хода напред трябва да съобразите и действията на противника, защото в Tash-Kalar вие и опонетът ви се борите за едни и същи задачи, което автоматично означава, че спречкването е неизбежно. А картите ви позволяват широки възможности да поступате опонента си.

Дори много широки. Това, което ми хареса веднага е, че всяка карта в играта може да се използва, за да прецака противника. И ако си мислите, че щом прецакването се случва постоянно, то то не е толкова съществено и не наранява много плановете на противника, то имам лоши новини за вас. Tash-Kalar е брутална.

В първата ми игра бях ударен толкова жестоко, че всичко, което бях постигнал за три хода беше изтрито от таблото. Това дори ме накара да мисля, че на играта ѝ липсва баланс, но скоро разбрах, че греша. Tash-Kalar предоставя достатъчно място за грешки на участниците в нея, но то не е нито толкова широко, че да прави изборите ви безсмислени, нито прекаено лимитирано, че сценарии като горния да развалят играта.

Tash-Kalar

Толкова много избори…

Но нека да се върна на картите. В Tash-Kalar разполагате с четири тестета, наречени училища, които на практика са три, защото две от тях са еднакви. Всеки от играчите тегли от собствено тесте, а самите карти са уникални – всяка от тях се среща по веднъж в колодата. Първата ми мисъл беше, че това би направило купчините карти доста непоследователни, но всъщност те са групирани не само тематично и имат солидна комбинативност.

Както казах по-рано, за да призовете създание трябва да нагласите жетоните на арената си по начин, съответстващ със схемата на картата. Тъй като всяко създание има различен ефект, начините за използването им са различни според ситуацията, но е интересно да се отбележи, че след призоваване, всяко създание оставя жетон на масата.

Tash-Kalar

Имперските тестета – най-добрият приятел на начинаещия.

Prev1 от 2Next
Тази публикация е разделена на страници

Какво мислиш?

comments powered by Disqus