Сподели

Николай Жеков публикува това на 28/09/2015 в категория Настолни

Ревю: Valdora – скрит скъпоценен камък!

valdora

През последните две години като автор за Gamebox съм ви показал стотина настолни игри. При тестването на играта, за която ще ви разкажа днес, се замислих, че за този период от време не съм ревюирал нито една игра, която да съдържа механиката „pick-up and deliver”. Е, време е да поправим тази грешка.

Предполагам е излишно да казвам, че това е основната механика във Valdoraмалко известно заглавие, издавано от AbacussSpiele и разпространявано на нашия пазар от Фантасмагория. Не се подлъгвайте по наименованието на механиката обаче – във Valdora няма да ви се наложи да вдигате тежко.

Вселената на играта е първото нещо, което прави впечатление. Макар за нея да се споменава много малко в книжката с правилата, тя струи от всички компоненти на Valdora. В нея трима до петима участници поемат ролята на приключенци-златотърсачи, чиято задача е да събират ценни метали и скъпоценни камъни.

valdora

Всичко в кутията има отредено място.

Освен името на играта, Valdora е названието на легендарната долина, изпълнена с неизмерими богатства, в която вие ще упражнявате гореспоменатия занаят. Сред компонентите на играта, таблото е това, което спомага най-много за атмосферата ѝ – красивата илюстрация на долината е сред най-забележителните игрални дъски, които съм виждал.

Събирането на скъпоценности може да не изглежда като трудна задача в началото на играта, когато таблото е изпълнено с тях, но за да победите във Valdora, ще трябва да се състезавате с останалите играчи. По-конкретно целта ви е да съберете най-много точки, като това става основно чрез изпълняване на поръчки за различни скъпоценни камъни.

valdora

Таблото е дори по-красиво на живо!

Но повече за компонентите и точките след малко. Освен че е красива, Valdora прави впечатление с леките си правила. Основната механика на разнасяне на скъпоценности е реализирана чрез много проста комбинация от движение и действие. По време на ходовете си, играчите ще могат да се придвижат между градовете на картата и да осъществят едно от пет възможни действия.

Това е първата очевидна силна страна на играта – нейната лекота. От шестте страници правила може да ви се стори, че Valdora е средно тежка игра, която продължава дълго, но още след първия си ход ще разберете, че няма нищо такова. Ходовете отнемат от няколко секунди, до минута ако сте в особено сложна ситуация.

Дори кутията лъже за продължителността на играта – до момента на писане на тази статия нямам изиграване, което да е достигнало един час. Този факт е от голямо значение ако решите да покажете Valdora на нови играчи или на такива, които не играят настолни игри редовно, тъй като при нея всичко се случва толкова бързо, че просто няма как да изгубите вниманието им.

valdora

Подредена, играта създава впечатлението, че в нея се случват много неща едновременно.

Преди да започнете приключението си в долината Valdora обаче, трябва да получите основно обурудване. В началото на играта можете да събирате само злато, но впоследствие можете да напазарувате и други инструменти, позволяващи ви да носите и останалите видове скъпоценности.

Това е и едно от действията, които можете да предприемете в градовете – да закупите инструменти или поръчки. Последните представляват доставки на определени скъпоценни камъни или монети до различни места в долината и са основният начин да събирате точки. Освен това те ви носят и чираци, с които след време можете да създадете работилници.

Предметите и поръчките във Valdora въвеждат един страхотен компонент – нещо, което виждам за първи път. Това са книгите, които поместват в себе си картите с поръчки и предмети. Чрез тях можете да „разлистите“ намиращите се върху тях обекти, като по този начин се създава усещането, че разглеждате каталог.

valdora

Книжките бързо станаха любимият ми компонент!

Освен че изглежда страхотно обаче, този компонент има ключова роля за геймплея на Valdora. Можете да ползвате книжките за да намерите търсените от вас поръчки или инструменти, но заедно с това можете да разлиствате в грешната посока нарочно, за да „заровите“ нещо конкретно, търсено от опонентите ви.

Макар с това да се изчерпва повечето конфронтация, която присъства във Valdora, играта не създава усещането за солово преживяване. Това е така, защото тя има собствено темпо и бързо се превръща в състезание – играчите се конфронтират индиректно чрез конкуриране за това кой ще се справи най-бързо с поръчките.

Не веднъж съм споменавал, че обичам много директна конфронтация в игрите си и в този ред на мисли, при изучаването на правилата очаквах Valdora да не ми хареса зарази липсата на такава. Въпреки че би спечелила от малко повече прецакване на другарчето, играта е много далеч от заглавията, в които няма интеракция между играчите.

valdora

Започвате бедно…

Преди да се отплесна обаче, говорех за действията. Градовете на Valdora ще посещавате и когато имате нужда от провизии, които ви позволяват да пътувате по-дълго. Това може да ви се стори като слаб ход в началото, но към края на играта/състезанието, то може да ви помогне да спечелите с неочаквано прескачане на половината долина.

Натоварването на разпръснатите по картата камъни и доставянето им са действия, които нямат нужда от обяснение, а когато ви се наложи, можете да посетите сребърните мини, където да запълните раницата си със сребро (с които се купуват поръчки). Когато започнете да изчерпвате запасите на долината от скъпоценности пък, можете да посетите трите локации с пристанища, където можете сами да избирате какво да натоварите.

Prev1 от 2Next
Тази публикация е разделена на страници

Какво мислиш?

comments powered by Disqus