Сподели

Николай Жеков публикува това на 23/09/2015 в категория Настолни

Ревю: Zombicide Season 3: Rue Morgue – зомби апокалипсисът е… огромен!

От друга страна много ми харесва това, че оцелелите умират лесно – това създава чувство на напрежение и кара играчите да внимават много какво вършат по време на ходовете си. И като стана дума за насилствено отнемане на животи, в Zombicide 3 има само един начин да загубите персонажите си и той едва ли е изненада за всички.

Точно както фазата на играчите е елементарна като правила, така и втората част от един ход в Zombicide 3 е лесна. Немъртвите се движат, атакуват и се появяват иззад ъглите в серия от стъпки, която отнема едва пет минути на ход и не изисква нищо повече от хвърляне на няколко зара, теглене на няколко карти и търсене на правилните фигурки.

Това не бива да ви изненадва – за размерите си, Zombicide 3 е много лека и лесна игра. Повечето от правилата са много интуитивни, а различните особености обикновено са обяснени добре. Единствената трудност, която можете да срещнете е с различните моменти, в които се появяват зомбитата – понякога трябва да отворите определена врата или да стъпите някъде, за да ви изненадат.

Различните видове немъртви обаче знаят как да ви изненадат. Наред с обикновените зомбита, в Zombicide 3 ще срещнете по-бързи такива, дебелаци, които идват с ескорт от още гадове и „половин“ зомбита, които най-често се появяват след не особено добра атака от ваша страна. Огромната абоминация от снимките пък се среща рядко, но има потенциала да ви накаже доста сериозно, ако я допуснете близо до себе си.

До сега говорех за Zombicide 3 като за игра, която не съдържа стотина фигурки. Това не е съвсем честно, защото тя съдържа стотина страхотни фигурки. Вниманието, което играта привлича определено се дължи на качествените пластмасови човечета, които изглеждат супер. Ако имате желание и време, си струва и да ги оцветите – те са достатъчно детайлни за това.

Едва ли ще се изненадате ако ви кажа, че Zombicide 3 залага на тематичност. Таблата, от които съставяте различните локации за мисиите успяват доста успешно да ви потопят в атмосферата на зомби апокалипсиса, а всички оръжия и предмети са точно това, което бихте очаквали в подобна игра (с други думи – да, има резачка!).

Всичко това звучи страхотно, но преди да ви пратя в магазина, бих искал да чуете (или по-скоро прочетете) критиките ми към играта. До тук няколко пъти споменах колко е лесна Zombicide 3 и в интерес на истината нямам предвид само правилата. С изключение на една, десетте кооперативни мисии бяха изненадващо лесни за изиграване.

zombicide

Ситуация, в която не искате да се намирате!

Многото фигурки на зомбита, които влизат постоянно в игра, както и фактът, че персонажите умират лесно, създават илюзията, че Zombicide 3 е тежко усилие, което изисква героични подвизи от страна на играчите. Реално обаче мисиите са по-скоро разходка в парка, отколкото епизод от зомби апокалипсис – само в една от тях ни се наложи да ползваме клишираната саможертва на малцинствен елемент, за да се спасим на косъм.

Повечето участници пък могат да прецакат изживяването на тези, които играят последни по време на хода. Ако сте сред тях, често ще имате чувството, че другарчетата ви са машини за убиване, въоръжени с по четири пушки във всяка ръка и ползващи няколко яки умения, докато вие едва кретате с кутия патрони и нож, в който да ги зареждате. С други думи – макар да можете да играете Zombicide 3 с дванадест души, недейте!

zombicide

Ето какво става, когато играете с 12 души!

В началото ви обещах обяснение на факта, че играта е част от поредица. Както предполагам сте се досетили, Rue Morgue е третата игра от поредицата Zombicide. Добре, но къде е проблемът? На теория и на практика можете да играете Zombicide 3 самостоятелно без никакъв проблем. Всъщност обаче ако искате страхотното разнообразие от фигурки, персонажи, предмети и истории, трябва да станете роб на поредицата.

Това е така, защото всяка от самостоятелните игри и всяко от разширенията на Zombicide добавят различни неща. Само книжката с правилата ще ви подразни няколко пъти с яките допълнения, до които нямате достъп. Ако искате цялото изживяване, то списъкът с покупките ви ще се увеличи драстично. Да не говорим, че голяма част от допълненията са (били) налични само в рамките на Kickstarter кампаниите на различните части от поредицата и е много трудно/невъзможно да си ги набавите.

zombicide

О, освен фигурки, играта има и други компоненти!

Zombicide 3 ме остави със смесени чувства. От една страна много се изкефих на кампанията от мисии, които, макар и доста лесни, бяха разнообразни и интересни за изиграване. За преживяването спомогнаха компонентите на играта, особено таблата и фигурките, които ѝ придават живот. От друга страна в кутията на играта получавате изненадващо малко количество възможности откъм геймплей, а останалите са разпръснати из другите части на поредицата.

Zombicide Season 3: Rue Morgue е игра, която мога да препоръчам само на любителите на темата. Ако харесвате немъртвите и идеята за оцеляване след края на света, то едва ли ще останете разочаровани. Тези от вас, които не държат много на точно тази определена тема, може да намерят играта за развлекателна, но след преминаване през мисиите, тя няма кой знае какво да предложи.

zombicide

So long, suckers!

Дали ще ми хареса?

will i like it

Семейни играчи – Може би

Ако успеете да пласирате зомби темата, играта е достатъчно лесна и лека, че да бъде подходяща за семейна обстановка.

will i like it

Социални играчи – Едва ли

Кооперативният елемент на Zombicide сам по себе си не е достатъчен, за да ви накара да общувате много сериозно.

will i like it

Стратегически играчи – Да

Макар и лесна, играта изисква известна доза стратегия – няма как да оцелеете ако се лутате безцелно по улиците.

will i like it

Casual играчи – Може би

Какво? Игра в толкова голяма кутия е подходяща за casual играчите? Само 10 минути след като надникнете под капака ѝ, можете да я играете!

will i like it

Hardcore играчи – Едва ли

Мисиите са прекалено лесни и кратки, за да задържат за дълго вниманието на тази група.

Prev2 от 2Next
Тази публикация е разделена на страници

Какво мислиш?

comments powered by Disqus