Сподели

Християн Михайлов публикува това на 19/01/2015 в категория Статии

Routine – Луната е последното място, на което искаш да си

Ужаси в ретро бъдещето

Routine

Не е нужно да ви казвам, че когато сте сами в изоставена – поради някаква причина – станция, без да виждате физиономията на друг човек, ще се чувствате потиснати и самотни в компанията на стабилна доза страх. Не е по-различно и в Routine, първото творение на Lunar Software.

Има ли някой?

Напоследък фантастиката набира скорост и изключение не прави Routine. Тя ни пренася в ретро бъдещето и наподобява повече стила на първия Alien и 2001: A Space Odyssey, отколкото да следва модерните схващания за футуристични плоски екрани, тъчскрийн и холограми. Бъдещето е представено с вижданията на 80-те години – големи, квадратни CRT монитори, дискети и оборудване, което изглежда сякаш е изкарано от мазето на баща ви.

Този приключенски ужас се развива далеч от дома и от днешните представи за футуризма. Routine ни праща на лунната станция “Lunar Research Station”, където наша цел е да разберем какво се крие зад мистериозното изчезване на екипажа. Макар и със старомодни виждания за бъдещето, играта освежава космическите драми, с които сме запознати до момента. Може да забравите за грандиозен спектакъл, изпълнен с експлозии. Тук се залага на тишина и напрежение.

Routine

Сами в станцията, ние сме въоръжени само с интуицията си и с CAT (Cosmonaut Assistance Tool), който ще играе ролята на HUD и на най-добрия ни приятел. Не бива обаче, да забравяме, че са му необходими батерии, за да работи, а те бързо се хабят.

От трейлъра виждаме как на входа сме посрещнати от роботизиран глас, който си говори сам, и от едно мъничко роботче, което безгрижно обхожда големия коридор. Малко ни трябва, за да усетим обезпокоителната атмосфера, в която ни въвлича играта. Съпровождани от зловещи звуци и мигащи светлини, си проправяме път през лабиринта от коридори, в който и самите дизайнери не могат да ни помогнат.

Трябва да вземаме внимателни и напълно преценени решения, тъй като опасностите дебнат зад всички ъгли и няма да ни бъде предоставена възможност да поправим грешката си, но за това – по-надолу.

Ние сме сами в това пространство и трябва напълно да поемем последиците от решенията си. Нямаме насоки за това, какво се е случило и ни е дадена пълна свобода да се разхождаме из станцията. Но трябва да внимаваме на какво ще се натъкнем.

Routine

Умри и не повтаряй

Както е обичайно във всяка survival horror игра, причините за изчезването на екипажа са доста основателни, но ги разбираме или в края, или по средата на играта. Lunar Software не смятат за редно да ни подскажат каква е причината и са прави. Незнанието засилва очакванията, а те от своя страна увеличават напрежението.

В трейлъра можем да видим роботи, които са заселили станцията и ни гонят да ни убият. Не знаем каква е причината за тяхната агресия и дали имат връзка с липсата на екипажа. Разбира се, трябва сами да съберем частите на пъзела като намираме данни, докато изследваме станцията.

Тежестта на играта не идва от страха, че може би някой робот ще ни докопа, а от “permadeath” (перманентна смърт) системата, която не позволява да “сейваме” и да пускаме играта от мястото, до което сме стигнали. По този начин ставаме по-съзнателни за действията. Това допълнително ни напряга и прави хода на играта по-бавен. Постоянно ще надничаме зад ъглите, ще се крием и клечим, сгушени до някоя саксия, или ще тичаме като луди без посока, когато сме били невнимателни и някой робот е по петите ни.

Routine

Prev1 от 2Next
Тази публикация е разделена на страници

Какво мислиш?

comments powered by Disqus